Сура Аль-Анбия — Стих 111

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَإِنْ أَدْرِي: И не знам, нямам знание.
• لَعَلَّهُ: може би то, възможно е то.
• فِتْنَةٌ: изпитание, изпробване, изкушение.
• مَتَاعٌ: ползване, наслада, временно удоволствие.
• إِلَىٰ حِينٍ: до определено време, до краен срок.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът, мир нему, казва, че не знае каква е мъдростта зад отлагането на наказанието, което неверниците бързат да поискат. Възможно е това отлагане да е изпитание за тях и постепенно привличане към гибел, както и временно ползване и наслада в земния живот до определен от Аллах срок. Те ще продължат в неверието и заблудата си, а после наказанието им ще бъде още по-тежко. Всъщност Аллах знае най-добре какво вършат те и какъв ще бъде краят им.

1. Извлечени ползи, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че знанието за неведомото е само у Аллах, а пророкът не знае онова, което Аллах не му е разкрил. Това учи на смирение и упование на Аллах.
• Отлагането на наказанието не означава, че човек е оставен без отговорност; то може да е изпитание и постепенно водене към гибел. Затова разумният човек бърза към покаяние и не се заблуждава от отсрочката.
• Земните удоволствия са временни и ограничени до определен срок. Истинската и вечна наслада е при Аллах за онези, които вярват и вършат добро.
• Коранът разкрива дълбока мъдрост и справедливост в делата на Аллах, което кара човека да се замисли и да приеме истината с отворено сърце.