Сура Аль-Анбия — Стих 110

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الجهر (ал-джахр): явното, гласното, онова, което се казва открито и чуваемо.
• تكتمون (тактумун): онова, което криете в себе си, което пазите в тайна и не разкривате.

1. Тълкувание на аята:

Наистина Аллах знае всичко, което хората казват явно и открито, и знае също онова, което крият в сърцата си и пазят в тайна. Нищо не се скрива от Него — нито думите, изречени на глас, нито мислите, които никой друг не чува. Той знае и двете еднакво и нищо от това не Му е неизвестно. Всеки човек ще бъде държан отговорен за думите и намеренията си, и Аллах ще въздаде на всеки според делата му. В този аят има и предупреждение: знанието на Аллах обхваща всичко, което правите, и Той наблюдава и ще съди за всяко нещо.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че сме винаги пред погледа на Аллах, затова вярващият се стреми да говори и да пази в сърцето си само добро.
• Осъзнаването, че Аллах знае и тайното, и явното, възпитава искреност и честност — човек не се преструва пред хората, защото знае, че Аллах вижда и скритото.
• Това знание носи утеха на вярващия: дори когато никой не вижда добрите му дела или болката му, Аллах ги знае и ще го възнагради.
• Аятът предупреждава и насърчава към отговорност — всеки ще получи справедлива отплата за думите и делата си, което прави човека внимателен и устремен към добро.
• Вярата, че Аллах обхваща всичко със Своето знание, е причина за смирение, покаяние и приближаване към Аллах с искрено поклонение.