Сура Аль-Анбия — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمِ (ами): означава „или“ / „нима“, но тук носи смисъл на „бал“ (напротив, ами) и служи за порицание и отричане.
• اتَّخَذُوا (иттахазу): взеха, приеха, приеха за себе си.
• آلِهَةً (алиха): божества, идоли.
• مِنَ الْأَرْضِ (мина-л-ард): от земята — тоест направени от земни материали, като камък, дърво, метал и подобни.
• هُمْ يُنشِرُونَ (хум юнширун): те ли възкресяват, те ли съживяват мъртвите? „Юнширун“ идва от „иншар“, което означава съживяване и възкресяване на мъртвите.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е порицание и отричане към многобожниците, които са приели за богове идоли, направени от земни материали. Тези идоли са безсилни, не могат да създадат нищо, нито да възкресят мъртвите. Аятът задава въпрос с укор: Нима тези идоли възкресяват мъртвите? Разбира се, че не могат. Тогава как е възможно да бъдат приемани за божества и да им се покланят?

Смисълът е, че истинският Бог — Аллах — е Този, Който дава живот и смърт и Който има силата да възкреси мъртвите. Ако някой не притежава тази способност, той не може да бъде бог и не заслужава поклонение. Така аятът разкрива безсмислието на многобожието и показва, че само Аллах заслужава да бъде обожаван.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да размишляваме върху истинската природа на нещата, на които хората понякога се уповават, и ни показва, че само Аллах има силата да дава живот и да възкресява.
• Той ни призовава към чист монотеизъм (таухид) и ни предпазва от безсмислено поклонение на безсилни създания.
• В него има ясно доказателство за истинността на Корана и за мъдростта на неговите послания, които водят човека към правилния път.
• Аятът ни напомня, че вярата в Аллах е вяра в силата, милостта и справедливостта, и че Той единствен заслужава нашето поклонение и упование.