Сура Аль-Анбия — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «فَطَرَهُنَّ»: сътвори ги, създаде ги от нищо, без предходен образец.

— «الشَّاهِدِينَ»: свидетелите, онези, които потвърждават и удостоверяват истинността на нещо.

1. Тълкувание на аята:

Ибрахим (Авраам), мир нему, отговаря на своя народ, който го попитал дали той се шегува, когато им казал, че техните идоли не могат да му навредят, нито да му помогнат. Той им казва: не, не се шегувам, а говоря сериозно и с истина. Вашият Господ, Който заслужава да бъде обожаван единствено, е Господът на небесата и земята — Той е техният Създател, Който ги е сътворил от нищо, без никакъв предходен образец и без помощник. Аз съм от онези, които свидетелстват и потвърждават, че Той е вашият Господ и Господът на небесата и земята, и че вашите идоли нямат никаква част в това господство, нито в сътворението, нито в божествеността. Така Ибрахим противопоставя истината на тяхната заблуда: как може да се обожава сътвореното, а да се отрича Създателят? Всичко, което съществува, се подчинява на Него и свидетелства за Неговото единство и могъщество.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че истинският призив към вяра е ясен и разумен, основан на размисъл върху сътворението на небесата и земята, а не на сляпо подражание.

— Той ни учи, че единството на Аллах (таухид) е очевидна истина, за която свидетелства самото сътворение, и че всеки разумен човек може да я разпознае.

— Ибрахим, мир нему, е пример за смелост и убеденост в призива към истината, без колебание и без страх от хората — това вдъхновява вярващия да бъде уверен в своята вяра.

— Аятът подчертава, че обожаването на идоли и сътворени неща е безсмислено, защото те не създават нищо и не притежават никаква власт — това отваря сърцето към чистата вяра в Единния Създател.

— В него има покана за размисъл и наблюдение на вселената, което увеличава вярата и любовта към Аллах, и прави Корана жив и близък до разума и сърцето.