Сура Аль-Анбия — Стих 64

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— فَرَجَعُوا (фараджа'у): върнаха се, обърнаха се назад.

— إِلَىٰ أَنفُسِهِمْ (иля анфусихим): към себе си, към собствените си умове и съвест.

— الظَّالِمُونَ (аз-залимун): угнетителите, онези, които вършат несправедливост, като поставят нещо на място, което не му принадлежи.

1. Тълкуване на аята:

Когато пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, разби идолите и остави само най-големия, за да ги накара да се замислят, хората се върнаха при себе си и се замислиха дълбоко. Те се обърнаха към собствения си разум и съвест и осъзнаха, че идолите им не могат нито да донесат полза, нито да отстранят вреда, нито дори да отговорят на онзи, който ги пита. Тогава те признаха върху себе си, че са угнетители и несправедливи, защото обожествиха нещо, което не може да говори и не притежава никаква сила, и го поставиха на мястото на Аллах. Така те сами произнесоха присъдата срещу себе си — че са сгрешили и са били несправедливи към собствената си душа.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че човек трябва да се връща към себе си и да размишлява искрено, защото истината често се разкрива, когато се вслушаме в собствения си разум и съвест.

— Показва колко милостив е Аллах: Той дава на хората възможност да осъзнаят грешката си, преди да бъдат съдени, и дори езичниците в този момент признаха своята несправедливост.

— Напомня ни, че обожествяването на нещо безсилно — било то идол, предмет или собствена страст — е истинска несправедливост към самия човек, защото го отдалечава от истинския Източник на сила и милост.

— Корана възпитава у човека честност със самия себе си и смелост да признае грешката си — качество, което прави сърцето меко и отворено към истината и води към истинската вяра.

— И най-важното: този аят ни показва, че ислямът не почива на сляпо подражание, а на размисъл, осъзнаване и връщане към чистата човешка природа, която разпознава Единния Бог.