Сура Аль-Муминун — Стих 105

1. Пояснение на думите в аята:

• أَلَمْ (а-лам): въпросителна частица, която тук носи смисъл на укор и напомняне, а не на истински въпрос.
• آيَاتِي (аяти): Моите знамения, т.е. айетите на Корана.
• تُتْلَىٰ (тутля): биват четени, рецитирани.
• تُكَذِّبُونَ (туказзибун): отричате ги, смятате ги за лъжа.

1. Тълкувание на аята:

На обитателите на Огъня ще бъде казано с укор и порицание: „Нима в земния живот не ви се четяха Моите айети от Корана, а вие не ги отричахте и не ги смятахте за лъжа?“ Това е напомняне за причината, поради която са заслужили наказанието, в което се намират. Те са чували Божието слово, но са го отхвърляли с упорство и горделивост, вместо да го приемат и да се покорят на истината. Така този въпрос не търси отговор, а разкрива тяхната вина и ги кара да признаят собствената си заблуда.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е ясно знамение и милост от Аллах – четен и рецитиран, за да насочва хората към истината.
• Всеки, който чуе Божието слово, носи отговорност пред Аллах за отношението си към него.
• Упорството в отричане на истината води до загуба и разкаяние, затова е мъдро човек да слуша с отворено сърце и да приема напътствието.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той не оставя хората без напътствие, а им изпраща Своите знамения и предупреждения.
• Приемането на Корана и следването му е път към спасение и успех в този свят и в отвъдния.