Сура Аль-Муминун — Стих 106

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• شِقْوَتُنَا (шик'ватуна): нашето нещастие, нашата заблуда и отклонение от правия път, което ни е било предопределено.
• غَلَبَتْ عَلَيْنَا (галябат 'аляйна): надделя над нас, взе връх над нас и ни повлече.
• ضَالِّينَ (даллин): заблудени, отклонени от истината и напътствието.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на възкресението, когато неверниците бъдат попитани защо са отхвърляли вярата и са следвали пътя на неверието, те ще отговорят с признание и съжаление: „Господарю наш, нашето нещастие и нашата заблуда ни надвиха и ни повлякоха, и ние бяхме хора, отклонили се от правия път и от истината.“ Те ще признаят, че са били заблудени и че са изоставили напътствието, което им е било изпратено чрез пратениците. Това признание обаче няма да им донесе полза в онзи Ден, защото вече ще е късно за поправяне и връщане назад.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че човек трябва да се стреми към истината и напътствието още в този свят, преди да е станало твърде късно.
• Признанието на грешките в отвъдния живот няма да помогне на онзи, който е упорствал в заблудата си на земята.
• Коранът ни предупреждава с ясни думи и ни показва пътя към спасението, като ни призовава да следваме напътствието на Аллах и да не позволяваме на страстите и заблудите да ни надвият.
• Ислямът е религия на милостта и напътствието, която дава на всеки човек възможност да се поправи и да последва правия път, докато е още жив.
• Вярата и следването на Корана са пътят към успеха и спасението, а отклонението от тях води до загуба и съжаление.