Сура Аль-Муминун — Стих 69

1. Обяснение на думите в аята:

• "أَمْ" (ам) — частица, която тук означава "или" и въвежда въпрос с укор и опровержение.
• "رَسُولَهُمْ" (расула-хум) — "техния пратеник", т.е. пророкът, изпратен при тях.
• "مُنكِرُونَ" (мункирун) — "отричащи", "непризнаващи", "отхвърлящи".

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах задава въпрос, който е едновременно укор и изобличение към онези, които отказват да приемат истината. Той казва: нима те не са познавали своя пратеник, та да го отричат? Тук става дума за пророк Мухаммед (с.а.с.), когото те добре са познавали — знаели са за неговата честност, правдивост и надеждност, още преди да бъде изпратен като пророк. Затова отричането му не идва от незнание, а от упорство и надменност. Те са го разпознали и са знаели истината за него, но въпреки това са се обърнали срещу него и са отказали да го последват. Аятът разкрива, че причината за тяхното отхвърляне не е липса на информация или непознаване на пратеника, а тяхната собствена гордост и нежелание да приемат истината, която той им носи.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истината често е ясна и разпознаваема, но човек може да я отхвърли поради гордост и упорство. Затова искреността и смирението са ключ към вярата.
• Пророк Мухаммед (с.а.с.) е бил известен със своята честност и благородство дори сред онези, които по-късно го отричат — това е доказателство за истинността на неговото послание.
• Коранът представя аргументи по милостив и ясен начин, като призовава човека да размисли, а не да отхвърля сляпо. Това ни насърчава да търсим истината с отворено сърце.
• Ислямът цени разума и познанието — той не иска сляпа вяра, а вяра, изградена върху размисъл, разпознаване на истината и приемане на ясните доказателства.
• Всеки, който търси истината искрено, ще намери в Корана и в живота на Пророка (с.а.с.) светлина и напътствие, които да го отведат към успех в този свят и в отвъдното.