Сура Ан-Нур — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• إِذْ تَلَقَّوْنَهُ – „когато го приемахте един от друг“: думата „تلقّي“ означава да вземеш нещо от някого и да го предадеш нататък, без да проверяваш.
• بِأَلْسِنَتِكُمْ – „с вашите езици“: тоест само с думи, чрез говорене и разпространяване, без никакво доказателство.
• بِأَفْوَاهِكُم – „с вашите уста“: подчертава, че става дума за празни приказки, които излизат от устата, но не почиват на знание в сърцето.
• مَّا لَيْسَ لَكُم بِهِ عِلْمٌ – „това, за което нямате знание“: нещо, за което не притежавате достоверно доказателство или сигурно знание.
• هَيِّنًا – „леко, дребно, маловажно“: нещо, което смятате за незначително и безвредно.
• عَظِيمٌ – „огромно, тежко“: нещо с голяма тежест и тежки последици.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах порицава вярващите за онова, което са сторили по време на разпространяването на клеветата срещу целомъдрената жена на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Те са приели тази лъжа един от друг, предавали са я от уста на уста, без да се замислят и без да проверят истинността ѝ. Говорили са с устата си неща, за които не са имали никакво знание – нито доказателство, нито свидетелство, нито сигурно основание. Това е било само празно говорене, което не е произлизало от знание в сърцето.

Те са смятали този свой грях за нещо дребно и маловажно, като обикновен разговор, който не носи отговорност. Но при Аллах това дело е огромно и тежко, защото съдържа клевета, лъжа и обвинение срещу невинна жена. В него има и още едно тежко нарушение: говорене за нещо, за което човек няма знание. Ислямът забранява както разпространяването на лъжа, така и изказването на думи без знание. Този аят е силно предупреждение срещу лекомисленото отношение към разпространяването на слухове и клевети, защото човек може да смята нещо за малко, докато то при Аллах е много голямо.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да проверяваме информацията, преди да я приемем или предадем – това е религия на истината, справедливостта и отговорността.
• Коранът защитава честта и достойнството на хората и забранява клеветата, което показва колко високо ислямът цени човешкото достойнство.
• Говоренето без знание е тежък грях, дори когато ни се струва малък – това ни учи да бъдем внимателни с думите си.
• Човек не трябва да подценява греховете си, защото това, което е малко в очите ни, може да бъде огромно при Аллах.
• Коранът възпитава в сдържаност на езика и отговорност пред Аллах, което води до по-чисто общество, изпълнено с доверие и уважение.
• Тези наставления са проява на Божията милост – Той ни предпазва от вредата на собствените ни грешки и ни насочва към пътя на истината и благочестието.