Сура Аль-Фуркан — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَعَضُّ» (я'адду): буквално означава „хапе“, а тук се използва преносно — за израз на силно разкаяние и съжаление, когато човек от гризене на съвестта хапе собствените си ръце.
• «الظَّالِمُ» (аз-залим): онзи, който е несправедлив към себе си — в този контекст става дума за неверника, който е пренебрегнал истината.
• «يَا لَيْتَنِي» (я лайтани): възклицание на горчиво съжаление — „О, да можех...“, „Де да бях...“.
• «اتَّخَذْتُ» (иттахазту): „да бях взел“, „да бях избрал“.
• «سَبِيلًا» (сабилан): път, пътека — тук означава пътя към спасението и Рая, тоест вярата и следването на Пророка.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за онзи страшен Ден, когато несправедливият към себе си човек — онзи, който е отхвърлил истината — ще застане пред своя край и ще бъде обзет от толкова силно разкаяние, че ще захапе собствените си ръце от мъка и скръб. В този момент той ще възкликне с горчивина: „О, да можех да бях поел пътя заедно с Пратеника!“ — тоест да беше последвал Мухаммад (с.а.с.), да беше приел посланието, което той донесе от своя Господ, и да беше избрал заедно с него пътя на вярата, който води към спасение и към Рая.

Този аят разкрива състоянието на човека, който е бил поканен към истината, но е предпочел да последва лоши приятели и изкусители, които са го отклонили от правия път. В Деня на възкресението той ще види ясно какво е изгубил и ще съжалява, но съжалението тогава вече няма да му помогне. Затова аятът е и предупреждение за всеки от нас: да се пазим от лоша компания, която ни отдалечава от вярата, и да не позволяваме на никого да ни отклонява от пътя на Пророка (с.а.с.).

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът ни показва истината за отвъдния живот по начин, който докосва сърцето и ни кара да се замислим за своя край.
• Ислямът ни учи да избираме добри приятели и да търсим компанията на праведните, защото приятелят оказва огромно влияние върху пътя на човека.
• Аятът ни напомня, че следването на Пророка (с.а.с.) е единственият сигурен път към спасението и че всеки, който искрено потърси този път, ще намери милостта и напътствието на Аллах.
• В него има и надежда: докато сме живи, вратата на покаянието е отворена — нека не отлагаме и не позволяваме на съжалението да ни застигне твърде късно.