Сура Аль-Фуркан — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَجْرٍ (аджр): възнаграждение, отплата, заплата.
• سَبِيلًا (сабӣл): път, пътека; тук означава пътят към доволството на Аллах и Неговото благоволение.
• يَتَّخِذَ (яттахиза): да си вземе, да си избере, да последва.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на хората, към които си изпратен: Аз не искам от вас никакво възнаграждение, нито пари, нито имот, нито каквато и да е отплата за това, че ви предавам Божието откровение и ви напътствам. Единственото, което е останало за вас, е доброто, което сами ще изберете – който пожелае, нека поеме по пътя към своя Господ чрез вяра, покорство и разходване на своето имущество в Неговото дело. Аз не ви принуждавам да го правите, защото това е в полза на самите вас. Ако някой реши да дава милостиня и да върши добро в името на Аллах, това е негово собствено решение и негово собствено благо. Аз не искам да взема от вас нищо за себе си, а само ви насочвам към това, което ще ви доближи до Аллах и ще ви донесе успех в отвъдния живот.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Пророкът Мухаммед (с.а.с.) не е искал никаква материална облага от хората за своята мисия. Той е проповядвал само заради Аллах и заради доброто на хората. Това показва искреността и чистотата на неговото призвание.
• Ислямът не натоварва хората с излишни тежести. Всеки сам избира дали да върви по правия път и да дава от своето имущество за добри дела. Няма принуда в религията.
• Най-голямата печалба за човека е да си избере път към своя Господ. Този път е отворен за всеки, който искрено пожелае.
• Разходването в името на Аллах не е загуба, а инвестиция в собствения ни отвъден живот и в приближаването ни до Създателя.
• Аятът ни учи, че истинският призив към вяра е лишен от корист и егоизъм. Това прави Исляма лесен за приемане и обичан от сърцата.