Сура Аш-Шуара — Стих 172

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ثُمَّ (сумма): „след това“, „после“ — съюз, който показва последователност на събитията.
• دَمَّرْنَا (даммарна̄): „унищожихме“, „сринахме“, „погубихме напълно“ — от глагола „даммара“, който означава пълно и сурово унищожение.
• الْآخَرِينَ (ал-а̄харӣн): „останалите“, „другите“ — тук се имат предвид онези, които останаха след излизането на пророк Лут (мир нему) и вярващите с него.

1. Тълкувание на аята:

След като пророк Лут (мир нему) и семейството му напуснаха своето селище по Божия заповед, Всевишният Аллах унищожи останалите негови съграждани — онези, които упорстваха в неверие и в гнусните си деяния. Тяхното наказание беше тежко и пълно: върху тях Той изсипа камъни от небето като дъжд, който ги погуби изцяло. Така завърши животът на народ, който бе предупреден чрез своя пророк, но не се вслуша и не се отказа от злото си. Това беше най-суровото и окончателно наказание — пълно разрушение и гибел, след което не остана нищо от тях.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че Аллах е справедлив и не наказва, преди да е изпратил предупреждение чрез Своите пророци. Това говори за Неговата милост и мъдрост.
• Той ни учи, че упорството в греха и отхвърлянето на Божиите послания водят до гибел, докато покорството и вярата водят до спасение — точно както пророк Лут и вярващите с него бяха спасени.
• Кораничните разкази за миналите народи не са просто истории, а поуки за нас, за да се поучим и да не повтаряме грешките им.
• Аятът ни вдъхва страхопочитание към могъществото на Аллах и същевременно ни насърчава да следваме пътя на вярата, който носи сигурност и спасение и в този свят, и в отвъдния.