Сура Аш-Шуара — Стих 225

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَلَمْ تَرَ“ (А-лам тара): „Не виждаш ли?“ — въпросително изразяване, което цели да привлече вниманието и да потвърди дадено положение.
• „وَادٍ“ (уадин): долина; в преносен смисъл означава всяка област или сфера на слово и изразяване.
• „يَهِيمُونَ“ (яхимун): скитат се безцелно, лутат се като заблудени, без посока и без постоянство.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах обръща внимание на Своя Пратеник (с.а.с.) към състоянието на онези поети, чието слово не се основава на истина и правота. Те се лутат във всяка долина на словото — ту хвалят, ту хулят, ту казват истина, ту изричат лъжа, ту възпяват любов, ту се присмиват. Не се задържат на едно положение и не следват един постоянен път, подобно на човек, който върви безцелно и се лута насам-натам. Това е израз на тяхната заблуда и отклонение от правия път. Те говорят това, което не вършат, преувеличават в похвалата на хората на лъжата и омаловажават хората на истината, накърняват честта, нападат родословията и нараняват целомъдрените жени. Така словото им става оръдие за разпространение на неистина и вреда, вместо да служи на правдата и доброто.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Коранът разкрива истинската същност на нещата и предупреждава срещу безотговорното слово, което вреди на хората и разпространява лъжа.
• Ислямът цени правдивото и отговорно слово, което съответства на делата, и осъжда всяка реч, основана на измислица, злословие и накърняване на чужда чест.
• Този аят показва колко внимателен трябва да бъде човек в това, което казва, и го насочва към постоянство в истината и доброто, а не към лутане във всяка посока.
• Коранът не е поезия, нито безцелно слово — той е ясно напътствие, което води към правота, справедливост и благонравие, и това е причина да се привържем към него и да го следваме.