Сура Ан-Намль — Стих 25

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْخَبْءَ (ал-хаб’): скритото, онова, което е укрито и не се вижда.
• تُخْفُونَ (тухфӯна): това, което криете в себе си.
• تُعْلِنُونَ (ту’линуна): това, което показвате явно.

1. Тълкувание на аята:

Шейтанът е разкрасил за тези хора техните дела на многобожие и грехове, така че те да не се покланят с суджуд на Аллах, Който единствен заслужава поклонение. Той е Онзи, Който изважда наяве скритото в небесата и на земята – от небесата изважда дъжда, а от земята – растенията и всичко, което е скрито в нея. Той знае какво криете в сърцата си и какво показвате явно с делата си; нищо от това не е скрито за Него. Този, Който притежава тези качества – да създава, да дава препитание и да знае скритото и явното – е Единственият, Който заслужава да Му се покланяме и пред Когото да свеждаме челата си в суджуд.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни показва колко велик е Аллах – Той изважда наяве скритото в небесата и земята, и знае всичко, което крием и показваме. Който осъзнае това, сърцето му се изпълва с любов и страхопочитание към своя Създател.
• Суджудът пред Аллах е чест и достойнство, а не унижение. Шейтанът иска да ни отклони от него, защото знае, че в него има спасение и близост до Аллах.
• Аллах не е далеч от нас – Той знае и най-скритото в сърцата ни, и най-малкото добро, което правим. Това ни дава надежда и ни подтиква да Му се обръщаме с искреност.
• Ислямът ни учи да виждаме във всяко нещо около нас – дъжда, растенията, живота – доказателство за милостта и мощта на Аллах. Това прави вярата жива и изпълва живота със смисъл.
• Който се покланя само на Аллах, се освобождава от робството пред създанията и намира истинска свобода и спокойствие в сърцето си.