Сура Аль Имран — Стих 47

1. Обяснение на думите в аята:

— «أَنَّىٰ» (анна): как, по какъв начин.

— «يَمْسَسْنِي» (ямсасни): да ме докосне, тук в смисъл да има близост с мъж.

— «بَشَرٌ» (башар): човек, смъртен, тук означава съпруг.

— «قَضَىٰ أَمْرًا» (када амран): реши, отсъди нещо, пожела да го осъществи.

— «كُن فَيَكُونُ» (кун файакун): „Бъди!“ — и то става.

1. Тълкуване на аята:

Марям (Мария) каза с удивление: „Господи мой, как ще имам дете, когато никой мъж не ме е докосвал?“ Тя се чудеше, защото по обичайния ред на нещата дете се ражда само от баща и майка. Ангелът ѝ отвърна: точно така — както ти се струва необичайно — Аллах създава каквото пожелае. Той не се нуждае от причини и средства, нито от баща, за да даде дете. Когато реши нещо, Той само казва: „Бъди!“ — и то става. Нищо не е невъзможно за Него и нищо не може да Го възпрепятства. Така Той създаде Адам без баща и майка, а Иса (Исус) — без баща, за да покаже Своята безгранична мощ и че Той е Създателят, Който действа извън познатите на хората закони, когато пожелае.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че Аллах е Всемогъщ и нищо не е трудно за Него; Той създава каквото пожелае, дори когато хората смятат нещо за невъзможно.

— Напомня ни, че вярата не се ограничава от човешките представи и обичайния ред на нещата; силата на Аллах надхвърля всичко.

— Утешава всеки вярващ: ако Аллах реши нещо, то непременно ще се случи, независимо от обстоятелствата.

— Показва ни величието на Корана, който разкрива истини за Божията мощ и ни насочва към доверие и надежда в Аллах.

— Насърчава ни да се обръщаме към Аллах с молба и увереност, знаейки, че Той чува и че за Него няма нищо невъзможно.