Сура Ас-Саджда — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَوْ تَرَىٰ (уа лay тара̄): „И ако беше видял“ – израз, който предизвиква силно впечатление и насочва вниманието към ужасяваща гледка.
• الْمُجْرِمُونَ (ал-муджримӯн): „Престъпниците“ – онези, които са извършили тежки грехове, най-вече неверие и отричане на Възкресението.
• نَاكِسُو رُءُوسِهِمْ (на̄кисӯ ру’ӯсихим): „Навели глави“ – от срам, унижение и разкаяние.
• أَبْصَرْنَا (абсарна̄): „Видяхме“ – тоест вече виждаме с очите си истинността на това, което отричахме.
• وَسَمِعْنَا (уа сами‘на̄): „И чухме“ – чухме потвърждението на това, което пратениците са ни известявали.
• فَارْجِعْنَا (фа-рджи‘на̄): „Върни ни“ – върни ни обратно в земния живот.
• مُوقِنُونَ (мӯкинӯн): „Убедени“ – напълно сигурни в истината, която преди отричахме.

1. Тълкувание на аята:

Ако можеше да видиш, о, човече, състоянието на престъпниците в онзи момент, когато стоят пред своя Господ в Деня на Възкресението – щеше да видиш нещо изключително тежко и поучително. Те са навели главите си от срам и унижение, защото са отричали Възкресението и са упорствали в неверието си. В това състояние на пълно безсилие те признават: „Господарю наш, сега виждаме с очите си това, което отричахме, и чухме истинността на това, което Твоите пратеници ни известяваха. Върни ни обратно в земния живот, за да вършим праведни дела, които да Те задоволят. Сега вече сме напълно убедени във Възкресението и в истинността на посланието на пратениците.“

Това признание обаче идва твърде късно – в отвъдния живот, където то не носи полза. Ако беше видял това тяхно състояние, щеше да станеш свидетел на нещо изключително велико и ужасяващо.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Животът в отвъдното е реалност. Аятът ни показва, че Денят на Възкресението е несъмнен факт и че всеки ще застане пред своя Господ, за да бъде съден.
• Възможността за покаяние е в земния живот. Престъпниците ще поискат да се върнат, за да вършат добри дела, но тогава вече ще бъде късно. Това ни учи да използваме времето си в този свят, за да се покаем и да вършим праведни дела, докато още можем.
• Милостта на Аллах е голяма. Фактът, че Той ни дава цял един живот, за да се обърнем към Него, е доказателство за Неговата безкрайна милост и търпение.
• Коранът ни предупреждава от любов и загриженост. Тези думи не са просто описание на наказание, а са предупреждение, което ни насочва към правия път, за да не съжаляваме като престъпниците в отвъдния живот.
• Убедеността в истината трябва да дойде сега. Престъпниците ще бъдат убедени едва когато видят наказанието. Ние обаче имаме възможността да бъдем убедени още сега – чрез Корана, чрез разума и чрез сърцето – и да действаме според тази убеденост, преди да е станало късно.