Сура Аль-Ахзаб — Стих 68

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• رَبَّنَا (Раббана): Господи наш, о, наш Създателю и Властелино.
• آتِهِمْ (атихим): дай им, дари им, въздай им.
• ضِعْفَيْنِ (ди'файн): двойно, два пъти повече, удвоено.
• الْعَذَابِ (ал-'азаб): мъчението, наказанието.
• وَالْعَنْهُمْ (уал-'анхум): и ги прокълни, и ги прогони от Своята милост.
• لَعْنًا كَبِيرًا (ла'нан кабиран): голямо проклятие, тежко прогонване от Божията милост.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден неверниците ще се обърнат към своя Господ с признание и молба. Те ще признаят, че са се подчинявали на своите водачи и големци в заблудата и в съдружаването с Аллах, и че тези водачи са ги отклонили от правия път на вярата и напътствието. Затова ще поискат от Аллах да въздаде на тези водачи двойно наказание — двойно спрямо това, което те самите ще понесат — защото те са били причина за заблудата и са я разпространили сред другите. Освен това ще поискат Аллах да ги прогони от Своята милост с тежко и велико проклятие, тоест да ги лиши напълно от всякакво добро и милосърдие.

В този аят се съдържа предупреждение, че подчинението на някого в неподчинение на Аллах и на Неговия Пратеник (с.а.с.) води до Божия гняв и наказание. Както следващите, така и онези, които са били следвани, ще споделят наказанието — всеки според своята отговорност. Затова мюсюлманинът трябва да бъде внимателен и да не следва сляпо никого в това, което противоречи на Божиите заповеди, а да търси напътствие единствено от Аллах и Неговия Пратеник.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът разкрива справедливостта на Аллах дори в наказанието: всеки ще получи според своята отговорност, а онези, които са заблудили другите, ще носят по-тежко бреме.
• Аятът ни учи на лична отговорност — човек не трябва да следва сляпо никого в грях, а да проверява и да се придържа към истината.
• Той показва милостта на Аллах към вярващите, като ги предупреждава предварително, за да се пазят от лоши спътници и заблуждаващи водачи.
• Коранът възпитава в човека стремеж към истинско напътствие и го насочва към това да следва само това, което е в съгласие с Божието слово.
• Вярата в Съдния ден и в справедливото въздаяние дава на човека надежда и сигурност, че злото няма да остане ненаказано, и го подтиква към добро и благочестие.