Сура Саба — Стих 47

1. Обяснение на думите в аята:

• أَجْر (аджир): възнаграждение, отплата.
• شَهِيد (шахид): свидетел, Този, Който знае всичко и е осведомен за всяко нещо.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези, които отричат и не вярват: „Не съм поискал от вас никакво възнаграждение за напътствието и доброто, което ви донесох — то е за вас. Ако изобщо съществуваше такова възнаграждение, то щеше да бъде ваше. Моята отплата е единствено от Аллах, Който е свидетел на всяко нещо. Той вижда и знае, че съм предал посланието, и е свидетел на вашите дела, и ще ви въздаде според заслуженото.“

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Пророкът (мир нему) не е искал никаква материална отплата от хората за призива си към истината — той е проповядвал искрено и безкористно, воден единствено от желанието да насочи хората към доброто.
• Искреността в призива към вярата е знак за истинността на посланието. Този, който призовава без да търси лична изгода, заслужава доверие.
• Всеки, който върши добро дело, трябва да очаква наградата си единствено от Аллах, а не от хората.
• Аллах е свидетел на всичко — Той знае какво правим и какво казваме, и никой не може да се скрие от Него. Това ни насърчава към искреност и добри дела.
• Ислямът е религия на чистотата и безкористието — тя не тежи на хората с изисквания за материални облаги, а ги призовава към вяра и добро с лекота и милосърдие.