Сура Саба — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَالَ الَّذِينَ كَفَرُوا – „И казаха онези, които отхвърлиха вярата“ – става дума за неверниците от племето Курайш, които отричаха пророчеството на Мухаммед (с.а.с.).
• هَلْ نَدُلُّكُمْ – „Да ви насочим ли?“ – въпросителна форма, използвана тук за присмех и подигравка.
• رَجُلٍ – „мъж“ – има се предвид пророк Мухаммед (с.а.с.).
• يُنَبِّئُكُمْ – „който ви известява“ – тоест който ви съобщава и ви информира.
• مُزِّقْتُمْ كُلَّ مُمَزَّقٍ – „бъдете разкъсани навсякъде“ – пълно разпадане и разпръскване на телата след смъртта.
• خَلْقٍ جَدِيدٍ – „ново сътворение“ – ново създаване и връщане към живот след смъртта.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите на неверниците, които от подигравка и насмешка помежду си казват: „Да ви насочим ли към един мъж, който ви известява, че когато умрете и телата ви напълно се разпаднат и разпръснат, вие ще бъдете сътворени наново и ще бъдете възкресени от гробовете си?“ Те казват това от крайно неверие и отричане на възкресението, като се чудят и се присмиват на това, което Пратеникът (с.а.с.) им носи. Те смятат за невъзможно това, което Аллах е способен да направи, а именно – след като човек умре и тялото му се разпадне на части и се превърне в пръст, Аллах да го събере отново и да го върне към живот в ново сътворение.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че отричането на възкресението не е ново явление – още от древността неверниците са се присмивали на тази истина, но тя остава непоклатима.
• Вярата във възкресението е основен стълб на вярата и ни учи, че този живот не е краят, а началото на вечния живот.
• Могъществото на Аллах е безгранично – Той, Който е сътворил човека от нищо, е способен да го сътвори отново, дори след пълното разпадане на тялото му.
• Аятът ни напомня, че подигравките и присмехът на неверниците не намаляват истината, а по-скоро показват тяхната ограниченост и неразбиране на Божията сила.
• Вярата във възкресението ни дава надежда и смисъл в живота, защото знаем, че всяко добро дело ще бъде възнаградено, а всяко зло – отчетено.
• Ислямът ни учи да приемаме истината с разум и смирение, а не с арогантност и присмех, както правят неверниците в този аят.