Сура Фатир — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• الْفُقَرَاءُ (ал-фуқара̄’) – нуждаещите се, онези, които имат потребност и не могат да се справят без нещо или без някого. Тук думата е използвана в най-широкия смисъл: хората са нуждаещи се от Аллах във всяко едно отношение.
• الْغَنِيُّ (ал-Ганий) – Богатият, Онзи, Който не се нуждае от нищо и от никого; Неговата същност, атрибути и дела са напълно независими от творението.
• الْحَمِيدُ (ал-Хамӣд) – Възхваляваният, Достойният за всяка похвала и благодарност; Онзи, Когото всички творения възхваляват със слово и състояние, и Който е достоен за хвала както в този свят, така и в отвъдния.

1. Тълкувание на аята:

О, хора! Вие, всички без изключение, сте нуждаещи се от Аллах във всяко свое състояние и във всяко свое дело. Не можете да съществувате, да се движите, да дишате, да получавате препитание или напътствие без Него – нито за миг, нито за мигване на око. Вие сте бедни и зависими по самата си същност, а Той е Богатият, Който не се нуждае от вас в нищо. Той не се нуждае нито от вашето поклонение, нито от вашата благодарност, нито от нещо друго от Своите творения. Той е Възхваляваният – достоен за всяка похвала и благодарност заради Своята същност, Своите имена и атрибути, заради съвършенството на Своите дела и заради безбройните благодати, които дарява на Своите раби. Всяка благодат, която достига до хората, идва единствено от Него, затова на Него принадлежи хвалата и благодарността при всяко положение – и в този свят, и в отвъдния.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи на смирение: колкото и да се смята човек за силен, богат или независим, в действителност той е напълно зависим от Аллах. Осъзнаването на тази истина освобождава сърцето от гордост и го изпълва с покорство и доверие в Създателя.
• Аятът ни утешава: ако хората са нуждаещи се, а Аллах е Богатият, то всеки, който се обърне към Него с искреност, ще намери Онзи, Който не се нуждае от никого, но дава на всички. Това е покана да искаме от Аллах, да Го молим и да разчитаме на Него във всяко нещо.
• Аятът ни учи на благодарност: щом всяка благодат идва от Аллах, то подобава да Го възхваляваме и да Му благодарим непрекъснато – с език, със сърце и с дела. Благодарността увеличава благодатите и носи спокойствие и удовлетворение в душата.
• Аятът ни показва колко красиво е учението на Корана: то едновременно възвеличава Аллах с най-съвършените имена и описва точно мястото на човека – слаб, нуждаещ се, но скъп, защото Аллах го призовава и му дава. Това съчетание между Божието величие и Божията милост прави исляма религия на истината, справедливостта и надеждата.