Сура Фатир — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• „الْأَحْيَاءُ“ (ал-ахя̄’): живите – тук означава вярващите, чиито сърца са живи с вяра.
• „الْأَمْوَاتُ“ (ал-амва̄т): мъртвите – тук означава неверниците, чиито сърца са мъртви поради неверие.
• „يُسْمِعُ“ (юсми‘у): Той дава да чуят – тоест Аллах дава способността да чуят с разбиране и приемане.
• „مَن فِي الْقُبُورِ“ (ман фи-л-кубӯр): онези, които са в гробовете – метафора за неверниците, които са като мъртви и не могат да се възползват от призива.

1. Тълкувание на аята:

Аллах казва, че вярващите и неверниците не са равни – както живите и мъртвите не са равни. Вярващият има живо сърце, което приема истината и се ръководи от нея, докато неверникът е като мъртъв – не чува призива с разбиране и не се възползва от него. Аллах дава да чуе призива с приемане и напътствие на когото пожелае, а Пророкът (с.а.с.) не може да накара онези, които са като мъртви в гробовете, да чуят – тоест не може да насочи неверниците, чиито сърца са умрели, чрез собствените си усилия. Напътствието е в ръцете на Аллах и Той го дава на когото пожелае.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че вярата е живот за сърцето, а неверието е неговата смърт – затова трябва да се стремим към живо сърце чрез вяра и добри дела.
• Напомня ни, че напътствието е от Аллах и че трябва да Го молим с искреност да ни даде да чуем и приемем истината.
• Показва ни, че призивът към истината изисква смирение и осъзнаване, че само Аллах насочва сърцата.
• Насърчава ни да не се отчайваме, ако някои не приемат истината – нашата задача е да предупреждаваме, а напътствието е в ръцете на Аллах.
• Подтиква ни да ценим Корана като живо слово, което съживява сърцата и ни води към успех в този и отвъдния живот.