Сура Ас-Саффат — Стих 66

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَإِنَّهُمْ (фа иннахум): „наистина те“ – местоимението се отнася за неверниците, споменати в предходните аятове.
• لَآكِلُونَ (ла акилун): „непременно ще ядат“ – с утвърдителна частица, която подчертава сигурността на действието.
• مِنْهَا (минха): „от нея“ – от дървото Заккум, което расте в дъното на Ада.
• فَمَالِئُونَ (фа малиун): „и ще напълнят“ – следствие от яденето.
• الْبُطُونَ (ал-бутун): „коремите“ – множествено число на „батн“ (корем).

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах описва дървото Заккум, което израства от дъното на Огъня и чиито плодове са с отблъскващ вид, Той съобщава какво ще се случи с обитателите на Ада. Неверниците, които отричаха истината и упорстваха в своето неверие, ще бъдат принудени от силния глад да ядат от тези горчиви и грозни плодове. Те ще ядат от тях, докато напълнят коремите си докрай, без да могат да поемат повече. Това ядене не носи наслада, нито засищане в истинския смисъл, а е част от мъчението и унижението, което ги очаква. Те ще бъдат принудени да поглъщат нещо, което по природа е отвратително, само защото гладът им е непоносим, а после това ще им донесе още по-голяма мъка – жажда и наказание, което не секва.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът описва отвъдното с такава точност и сила, че човек се замисля за своя край и за избора, който прави в този свят.
• Милосърдието на Аллах се проявява и в предупреждението: Той ни известява за наказанието, за да се върнем към Него и да избегнем това унижение.
• Ислямът не оставя човека в неведение за последствията от делата му, а му дава ясен път към спасение чрез вяра и добри дела.
• Колкото по-дълбоко разбираме тежестта на наказанието, толкова повече ценим обещаната награда за вярващите – градините на вечното блаженство, където няма нито глад, нито жажда, нито страх.
• Този аят ни подтиква към благодарност към Аллах за нигмата на вярата и към стремеж да помагаме на другите да познаят истината, преди да е станало твърде късно.