Сура Ас-Саффат — Стих 76

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— وَنَجَّيْنَاهُ (уа наджайнаху): и го спасихме, избавихме го.

— وَأَهْلَهُ (уа ахлаху): и неговото семейство, неговите близки, както и вярващите, които го последваха.

— الْكَرْبِ (ал-карб): скръбта, бедствието, тежката мъка, която потиска душата.

— الْعَظِيمِ (ал-‘азим): огромният, великият по своята тежест и ужас.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е спасил Своя пророк Нух (Ной) — мир нему — заедно с неговото семейство и вярващите, които повярваха в него, от тежкото бедствие, което сполетя неговия народ. Това бедствие включваше както злото и подигравките, които нечестивите му причиняваха, така и ужасното наказание, което ги връхлетя — големият потоп, изпратен върху неверниците от неговия народ, който ги погълна и унищожи. Така Всевишният избави Своя праведен пророк и всички, които бяха с него, от тази огромна скръб и ги запази невредими.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аллах винаги спасява Своите праведни раби и вярващите, когато бедствията се стоварят върху нечестивите; това е обещание, което дава сигурност и надежда на всеки вярващ.

— Спасяването на Нух заедно със семейството му и вярващите показва, че вярата и придържането към истината са път към избавление дори в най-тежките изпитания.

— Аятът ни учи, че Божията справедливост е съвършена: наказанието идва върху упорстващите в неверие, а милостта и спасението — за онези, които следват пророците.

— Разказът за потопа и избавлението на Нух е доказателство за истинността на Корана и за могъществото на Аллах, което насърчава човека да се довери на своя Господ и да следва Неговите напътствия.