Сура Ан-Ниса — Стих 116

1. Пояснение на думите в аята:

• „يُشْرَكْ بِهِ“ (юшрак бихи): да се съдружава с Него – тоест някой да приема друг бог или съдружник наред с Аллах.
• „مَا دُونَ ذَٰلِكَ“ (ма дуна залик): това, което е по-малко от това – тоест грехове, различни от съдружаването.
• „لِمَن يَشَاءُ“ (лиман яша’): за когото Той пожелае – според Неговата мъдрост и милост.
• „ضَلَالًا بَعِيدًا“ (далялян ба‘идан): далечна заблуда – отклонение, което е много далеч от истината и правия път.

1. Тълкувание на аята:

Наистина Аллах не опрощава греха да Му се придава съдружник. Това е най-голямото престъпление, защото то приравнява сътвореното на Създателя и отрича Неговата единственост. Ако човек умре в такова състояние, без да се е покаял, той остава завинаги в Огъня. Аллах обаче опрощава всичко друго освен това – по-малките грехове – на когото пожелае от Своите раби, по Своята милост и мъдрост. Той не е длъжен да прощава на никого, но по Своята щедрост прощава на когото иска. А който придава на Аллах съдружник, той се е отклонил от истината с огромно отклонение и е изгубил правия път. Неговият стремеж се е отдалечил от всяко добро и за него не може да се очаква успех, ако не се върне към вярата в Единия Аллах.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Този аят показва колко голяма е Божията милост: Той прощава всички грехове, освен съдружаването, стига човек да се покае и да поиска прошка.
• Ислямът поставя най-голямо значение върху чистото единобожие, защото то е основата на спасението и истинското щастие.
• Всеки, който се отклони от единобожието, се отдалечава от доброто и от правия път, но вратата на покаянието остава отворена, докато е жив.
• Коранът ясно предупреждава и същевременно дава надежда: колкото и големи да са греховете, Аллах е готов да прости на онзи, който се обръща към Него с искрено сърце.
• Вярата в Единия Аллах освобождава човека от робството на сътворените и го насочва към истинската свобода и достойнство.