Сура Ан-Ниса — Стих 117

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَدْعُونَ“ (яд‘уна) – призовават, молят, обръщат се с молитва; тук означава „обожават“.
• „مِن دُونِهِ“ (мин дунихи) – освен Него, вместо Него, без Него.
• „إِنَاثًا“ (инасан) – женски същества; женски имена; тук се имат предвид идоли, наречени с женски имена.
• „شَيْطَانًا“ (шайтанан) – сатана, дявол.
• „مَرِيدًا“ (маридан) – непокорен, бунтовен, излязъл от покорност, краен в злото и развалата.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че многобожниците, които обожават други освен Него, в действителност не обожават нищо друго освен идоли, наречени с женски имена – като ал-Лат, ал-Узза и Манат – които не могат нито да донесат полза, нито да отстранят вреда. Те не притежават никаква сила и не заслужават никакво поклонение. Истината е, че тези хора не следват нищо друго освен сатаната, който е непокорен на Аллах и е излязъл от Неговата покорност. Той е този, който им е заповядал да обожават идоли и ги е подмамил към това. Затова тяхното поклонение в действителност е поклонение пред сатаната и следване на неговите внушения, а не пред истинския Бог. Така аятът разкрива колко празно и заблудено е многобожието: то не води до нищо друго освен до подчинение на сатаната и отдалечаване от правия път на Аллах.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът показва ясно колко безсмислено е да се обръщаме към нещо друго освен Аллах – идоли, хора, сили или предмети, които не могат нито да помогнат, нито да навредят.
• Той ни учи, че всяко поклонение, което не е отправено към Аллах, в крайна сметка води към следване на сатаната, дори човек да не го осъзнава.
• Коранът разкрива истината с голяма яснота и ни предпазва от заблуди, като ни насочва към единствения, който заслужава поклонение – Аллах.
• Ислямът освобождава човека от робството пред създания и го издига към поклонение само на Създателя, което е истинската чест и достойнство.
• Аятът ни подтиква да се замислим за своята вяра и да се уверим, че сърцата ни са насочени единствено към Аллах, а не към нещо създадено или измислено.