Сура Ан-Ниса — Стих 128

1. Обяснение на думите в аята:

• نُشُوزًا (нушуз): отвращение, оттегляне или враждебно отношение от страна на съпруга.
• إِعْرَاضًا (и'рад): обръщане на гръб, отбягване и липса на внимание.
• جُنَاحَ (джунах): грях, вина или укор.
• صُلْحًا (сулх): помирение, споразумение, при което и двете страни се отказват от част от правата си в името на запазването на брака.
• الشُّحَّ (шух): крайна скъперничество, стиснатост, присъща на човешката душа.

1. Тълкуване на аята:

Ако една жена усети или се опасява, че съпругът ѝ се отнася към нея с надменност, отвращение или ѝ обръща гръб, като я пренебрегва и не ѝ обръща нужното внимание, тогава няма грях за двамата да се помирят помежду си чрез взаимно споразумение. Това помирение може да включва отказ от част от правата, които жената има – например част от издръжката или от нощувките при нея – ако това е цената за запазването на брака и за възстановяването на хармонията между тях. Помирението в такъв случай е по-добро от развода. Човешките души обаче са създадени склонни към скъперничество и егоизъм – всеки иска да запази своето и не желае да отстъпи. Затова и двамата съпрузи трябва да се борят с тази слабост, като се възпитават във великодушие, търпение и доброта един към друг. Ако вършите добро във всичките си дела и се боите от Аллах, като изпълнявате заповедите Му и избягвате забраненото от Него, то знайте, че Аллах е напълно осведомен за всичко, което правите – нищо не се укрива от Него – и ще ви възнагради според делата ви.

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът поставя запазването на семейството и брака над личните интереси и егото, като насърчава помирението и взаимните отстъпки.
• Коранът признава човешката природа и нейната склонност към скъперничество, но не ни оставя в това състояние – а ни напътства как да се издигнем над него чрез доброта и богобоязливост.
• Аллах е справедлив и всезнаещ – Той вижда не само външните дела, но и намеренията и усилията, които полагаме, за да поправим отношенията си.
• Ислямът не е само набор от забрани, а цялостен път на доброта, състрадание и мъдрост, който носи спокойствие и щастие на семейството и обществото.
• Всеки, който постъпва с добро и се бои от Аллах, ще намери в Корана напътствие и утеха – знак, че тази книга е истинското слово на Създателя, който познава най-добре Своите творения.