Сура Ан-Ниса — Стих 139

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الَّذِينَ (ал-лазӣна): тези, които.
• يَتَّخِذُونَ (яттахидӯна): приемат, вземат за себе си.
• الْكَافِرِينَ (ал-кāфирӣн): неверниците, онези, които отхвърлят вярата.
• أَوْلِيَاءَ (аулия̄'а): покровители, съюзници, приятели, на които се доверявате и на които разчитате.
• مِن دُونِ (мин дӯни): вместо, на мястото на, като оставят настрана.
• الْمُؤْمِنِينَ (ал-му'минӣн): вярващите.
• أَيَبْتَغُونَ (айабтагӯна): нима търсят, нима желаят да получат.
• الْعِزَّةَ (ал-'изза): могъщество, сила, чест, надмощие, защита.
• فَإِنَّ (фа'инна): защото наистина, ето че.
• لِلَّهِ (лилля̄хи): принадлежи на Аллах.
• جَمِيعًا (джамӣ'ан): всичко, изцяло, без изключение.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва една група хора, които вземат неверниците за свои покровители и съюзници, вместо вярващите. Те се обръщат към тях за подкрепа и помощ, оставяйки настрана истинските вярващи. В аята се задава въпрос с укор и изненада: нима те търсят могъщество, сила и защита при тези неверници? Нима очакват от тях да ги издигнат и да им дадат чест и надмощие? Отговорът е ясен: те не притежават нищо от това. Истинската сила, могъществото, честта и победата принадлежат единствено на Аллах, всички и без изключение. Никой не може да даде истинска чест или защита освен Аллах. Следователно онзи, който търси могъщество при хората, които отхвърлят вярата, е сбъркал пътя и се е обърнал към източник, който не може да му помогне. Истинският вярващ знае, че честта и силата идват само от Аллах и че Той е единственият, към когото трябва да се обръщаме за подкрепа и защита.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската чест и могъщество не се намират при хората, колкото и силни да изглеждат те, а само при Аллах. Това освобождава сърцето от унижение пред създанията и го издига към Твореца.
• Вярата ни учи да търсим помощ и подкрепа от Аллах, а не от онези, които отхвърлят истината. Това е пътят на достойнството и сигурността.
• Аятът ни напомня, че Аллах е източникът на всяка сила и чест. Който се обръща към Него, никога няма да бъде изоставен или унижен.
• Ислямът ни дава ясна мярка за приятелство и съюз: вярващите са едно тяло и се подкрепят взаимно, а доверието и покровителството трябва да бъдат насочени към онези, които споделят вярата и я защитават.
• Този аят ни кани да размислим върху истинската стойност на нещата: търсенето на чест при хората е илюзия, докато търсенето на чест при Аллах е пътят към истинското извисяване.
• Коранът ни възпитава да бъдем горди с вярата си, да не се унижаваме пред онези, които отхвърлят истината, и да помним, че всяка сила и всяка чест принадлежат на Аллах. Това е послание на надежда, достойнство и сигурност за всеки вярващ.