Сура Аль-Джасия — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• «أَمْ حَسِبَ»: „Или смятат ли“ – израз на порицание и учудване към тяхното мислене.
• «اجْتَرَحُوا»: „извършиха, придобиха“ – означава да извършат и привлекат към себе си лоши дела.
• «السَّيِّئَاتِ»: „лошите дела“ – включва неверие, грехове и непокорство.
• «نَجْعَلَهُمْ»: „да ги направим“ – да ги поставим и третираме.
• «سَوَاءً مَّحْيَاهُمْ وَمَمَاتُهُمْ»: „равни в живота им и в смъртта им“ – еднакви и в земния живот, и в отвъдния.
• «سَاءَ مَا يَحْكُمُونَ»: „Колко лошо е това, което отсъждат“ – порицание на тяхната преценка.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах порицава онези, които вършат лоши дела – неверие, грехове и непокорство – и си въобразяват, че ще бъдат третирани като вярващите, които вярват в Аллах, приемат Неговите пратеници и вършат праведни дела. Нима те мислят, че ще бъдат равни с тях и в земния живот, и след смъртта, и че ще получат същата участ и същата награда? Колко лошо и несправедливо е това тяхно отсъждане!

Истината е, че те не са равни. В земния живот вярващият и неверникът може да си приличат по здраве, препитание, болест и други житейски неща – това е изпитание и мъдрост от Аллах. Но в отвъдния живот те съвсем се различават: вярващите ще бъдат в Рая, а неверниците – в Огъня. Затова тяхното убеждение, че ще бъдат третирани еднакво с праведниците, е напълно погрешно и е лошо решение.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Коранът утвърждава справедливостта на Аллах: доброто и злото не са равни, и всеки ще получи заслуженото.
• Вярата и праведните дела имат истинска стойност и водят до вечното блаженство в Рая.
• Земният живот не е мястото на окончателното възмездие; истинската равносметка е в отвъдния живот.
• Човек е приканен да размисли и да не се заблуждава, че греховете му ще останат без последствия.
• Коранът възпитава в отговорност, надежда и стремеж към добро, като показва ясния път към успеха и спасението.