Сура Аль-Маида — Стих 118

1. Обяснение на думите в аята:

• „عِبَادُكَ“ (‘иба̄дука) – Твои раби, Твои служители; всички хора са под Твоята власт и господство.
• „الْعَزِيزُ“ (ал-‘Азӣз) – Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.
• „الْحَكِيمُ“ (ал-Хакӣм) – Мъдрият, Чиито дела, решения и повеля са изпълнени с мъдрост.

1. Тълкуване на аята:

Това са думи на пророк Иса (Исус), мир нему, отправени към Аллах в Съдния ден. Той казва: ако Ти накажеш тези хора, то те са Твои раби и Ти имаш пълното право да правиш с тях каквото пожелаеш – справедливостта е Твоя и никой не може да Ти възрази. А ако Ти им простиш – на онези от тях, които са повярвали и са заслужили прошка – то Ти си Всемогъщият, Който никой не може да победи, и Мъдрият в Своето управление, решение и повеля. Смисълът е: ако накажеш, това е справедливост; ако простиш, това е милост и благодат. В аята се съдържа възхвала на Аллах с Неговата мъдрост, справедливост и съвършено знание, както и признание, че всичко и всички са под Неговата власт и Той постъпва с тях както подобава.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Аллах е абсолютният Владетел на всичко и всички сме Негови раби – това поражда смирение и упование в Него.
• Той показва съвършената справедливост на Аллах: наказанието е по справедливост, а прошката – по милост и благодат.
• Напомня ни, че Аллах е Всемогъщият и Мъдрият – всичко, което прави, е с мъдрост и никой не може да Го възпре.
• Насърчава ни да се обръщаме към Аллах с надежда за прошка, без да се отчайваме, и същевременно да не се чувстваме в безопасност от Неговото наказание.
• Показва ни красотата на Корана – дори думите на пророк Иса в Съдния ден са предадени в него като урок за вярващите, че истинската власт и мъдрост принадлежат само на Аллах.