Сура Аль-Маида — Стих 117

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• شَهِيدًا (шахӣдан) – свидетел, наблюдател, който следи и е осведомен за нещата.
• مَا دُمْتُ فِيهِمْ (ма̄ думту фӣхим) – докато бях сред тях, през времето, в което останах между тях.
• تَوَفَّيْتَنِي (таваффайтанӣ) – когато ми сложи край на престоя на земята и ме взе при Себе Си, като ме издигна жив на небето.
• الرَّقِيبَ (ар-рак̣ӣб) – Наблюдаващият, Бдението, Онзи, Който пази и следи всичко.
• شَهِيدٌ (шахӣд) – Свидетел на всичко, от Когото нищо не се скрива.

1. Тълкувание на аята:

В този благороден аят пророк Иса (Иисус), мир нему, се обръща към своя Господ с думи на пълна отдаденост и правдивост. Той казва: „Не съм им говорил нищо друго освен това, което Ти ми повели да предам.“ Тоест той не е излязъл извън Божието повеление, не е добавил от себе си и не е скрил нищо. А това, което му е било повелено, е било именно призивът към чист монотеизъм – да се покланят само на Аллах, Който е негов Господ и Господ на всички хора. Той е призовавал към единобожие и е забранявал придаването на съдружници на Аллах.

След това Иса, мир нему, казва: „Бях им свидетел и наблюдател, докато бях сред тях.“ Той е следял техните думи и дела, поучавал ги е, напътствал ги е и е бил свидетел за тях, докато е живял между тях. Но когато Аллах сложил край на престоя му на земята и го издигнал жив при Себе Си, той вече не е бил сред тях, за да ги наблюдава. Затова казва: „А когато ме взе при Себе Си, Ти Самият беше Наблюдаващият над тях.“ Ти, о, Господи, си Онзи, Който пази делата им, знаеш скритото и явното, нищо не се укрива от Теб. И накрая завършва: „И Ти си Свидетел на всяко нещо.“ Нищо не е извън Твоето знание – нито това, което съм им казал, нито това, което те са казали след мен.

Така аятът показва пълната правдивост на Иса, мир нему, пред неговия Господ, и потвърждава, че той е предал само това, което му е било повелено – призива към единобожие. Също така показва, че след издигането му на небето, Аллах е Онзи, Който наблюдава хората и знае всичко за тях.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на искреност и правдивост пред Аллах. Пророк Иса, мир нему, не претендира за нищо извън това, което му е било повелено, и оставя всичко на знанието на Аллах. Това е пример за смирение и честност, които всеки вярващ трябва да следва.
• Потвърждава се единството на призива на всички пророци – те всички са призовавали към поклонение само на Аллах, Господа на всички. Това е същността на исляма и връзката между посланията на всички Божии пратеници.
• Аятът ни показва, че Аллах е Наблюдаващият и Свидетелят на всяко нещо. Нищо не се укрива от Него – нито нашите думи, нито нашите дела. Това ни насърчава да бъдем внимателни в поведението си и да търсим доволството на Аллах във всяко нещо.
• В него има утеха и надежда: дори когато хората са далеч от напътствие, Аллах вижда и знае всичко, и Той е справедливият Съдия. Това ни подтиква да се доверяваме на Аллах и да Го молим за напътствие.
• Аятът ни кара да обичаме Корана, защото той разкрива истината за пророците и ги представя по най-чистия и достоен начин, като същевременно ни напомня за величието на Аллах и Неговото всеобхватно знание.