Сура Ат-Тур — Стих 14

1. Обяснение на думите в аята:

• هَٰذِهِ (ха̄зихи): „това“ — показателно местоимение за близост, използвано тук, за да насочи вниманието на обитателите на Огъня към самото наказание, което виждат пред себе си.
• النَّارُ (ан-на̄р): „Огънят“ — огънят на Ада, за който са били предупреждавани в земния живот.
• كُنتُم (кунтум): „вие бяхте“ — глагол „да бъдеш“ в минало време, множествено число, второ лице.
• بِهَا (биха̄): „в него“ / „с него“ — местоимение, отнасящо се до Огъня.
• تُكَذِّبُونَ (туказзибӯн): „отричахте“ / „възприемахте като лъжа“ — глагол в несвършено време, множествено число, второ лице, означаващ, че са отричали и смятали за неистина предупрежденията за Огъня.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от описанието на Съдния ден, когато неверниците и отричащите ще бъдат тласнати грубо и унизително към огъня на Ада. Тогава, докато бъдат въведени в него и видят с очите си това, което са отричали, ще им бъде казано с укор и порицание: „Това е Огънят, който вие в земния си живот отричахте и смятахте за лъжа!“

Те са били предупреждавани от пратениците на Аллах, че такова наказание съществува и че ги очаква, ако не повярват и не се покорят на своя Господ. Но те са приема ли тези предупреждения с присмех и отричане, отхвърляйки ги като измислица. Сега, в отвъдния живот, те се сблъскват с реалността на това, което са отричали — и това им се казва като допълнително наказание и унижение, за да изпитат болката не само физически, но и душевно, осъзнавайки своята грешка, когато вече е твърде късно.

Изразът носи силен укор: те не просто са били неверници, а са отричали съзнателно и упорито, въпреки ясните доказателства и предупреждения. Затова думите „това е Огънят, който вие отричахте“ са като огледало, в което те виждат собствената си заблуда и нейния ужасен резултат.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът е истина и предупрежденията му са реални. Това, което Аллах е съобщил за Ада и Съдния ден, непременно ще се случи. Всеки, който отрича, ще види с очите си това, което е отхвърлял.
• Милостта на Аллах се проявява в предупреждението. Още в земния живот Аллах ни предупреждава чрез Корана и пратениците, за да се върнем към истината, преди да е станало късно. Това е покана към покаяние и връщане към правия път.
• Ислямът ни учи да бъдем искрени и да не отричаме истината. Отричането на истината води до загуба и съжаление. Вярата и покорството на Аллах носят спасение и мир в сърцето.
• Коранът ни напомня за отговорността. Всеки от нас ще бъде изправен пред своя Господ и ще види последствията от делата си. Това ни подтиква да живеем с вяра, доброта и стремеж към Неговото доволство.
• Обичта към Корана е обич към истината и спасението. Колкото повече четем и размишляваме върху аятите, толкова повече разбираме колко велика е Божията милост и колко важно е да следваме Неговите напътствия.