Сура Ан-Наджм — Стих 13

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• رَآهُ (ра’аху): видя го — местоимението се отнася за Джибрил (Гавриил), мир нему.
• نَزْلَةً (назлатан): спускане, низпославане, среща — означава едно слизане или едно явяване.
• أُخْرَى (ухра): друга, второ поред.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах потвърждава, че Пророкът Мухаммед, мир нему и благословия, е видял Джибрил, мир нему, в неговия истински образ още веднъж — второ явяване, различно от първото. Това второ виждане е станало в нощта на възнесението (ал-Исра уал-Ми‘радж), когато Пророкът е бил отведен на небето. Тогава той е видял Джибрил при Сидрат ал-Мунтаха — дървото на крайната граница в седмото небе, до което стигат нещата, издигащи се от земята, и отвъд което слизат нещата отгоре. Там се намира Градината на убежището (Джаннат ал-Ма’уа), обещана на богобоязливите. Пророкът, мир нему, е бил с твърдост и покорност, погледът му не се е отклонил нито надясно, нито наляво, и не е прекрачил границите на това, което му е било заповядано да види. Така той е видял от знаменията на своя Господ най-великите доказателства за Неговата мощ и величие — от Рая и Огъня и други.

1. Поуки, които подтикват хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът утвърждава истинността на пророчеството и че Мухаммед, мир нему, е бил удостоен с велики знамения, което засилва вярата в неговата мисия.
• Той показва високото положение на Джибрил, мир нему, и че Пророкът е получил откровението по най-достоверен начин.
• Напомня за нощта на възнесението — събитие, изпълнено с чудеса, което показва всемогъществото на Аллах и Неговата грижа към вярващите.
• Насърчава към твърдост и покорност като качества на Пророка, които вярващият трябва да следва.
• Подчертава, че истинското виждане и знание идват от Аллах и че вярата в невидимото е част от исляма.
• Приканва човека да размишлява върху знаменията на Аллах и да се стреми към Рая, обещан на богобоязливите.