Сура Ан-Наджм — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— عِندَ (’инда): при, до, в близост до.

— سِدْرَةِ (сидра): дървото набк (глог), голямо дърво с широки листа и сладки плодове.

— الْمُنتَهَىٰ (ал-мунтаха): мястото, където свършва, крайната граница; това, до което се стига и отвъд което не се преминава.

1. Тълкувание на аята:

Този аят ни известява за мястото, при което Пророкът Мухаммад (мир нему и благословиите на Аллах) е видял великите знамения на своя Господ по време на нощното пътуване и възнесението (ал-исра’ уал-ми’радж). Това място е „Сидрат ал-мунтаха“ — дървото набк, намиращо се в седмото небе. То е наречено „крайното“ (ал-мунтаха), защото до него стигат нещата, които се възнасят от земята, и до него стигат нещата, които се спускат отвисоко; отвъд него никой не преминава. При него се намира градината на убежището (Джаннат ал-Ма’уа), обещана на богобоязливите. Там Аллах покрива дървото с нещо велико от Своето повеление, чието описание никой не знае освен Аллах. Пророкът (мир нему) бил в състояние на пълна твърдост и покорност — погледът му не се отклони нито надясно, нито наляво, нито надхвърли това, което му било заповядано да види. Така той видял от знаменията на своя Господ най-големите доказателства за Неговата мощ и величие — от Рая, Огъня и друго.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът потвърждава истинността на нощното възнесение на Пророка (мир нему) и че той е видял с очите си великите знамения на Аллах; това укрепва вярата и доверието в пророческото послание.

— Споменаването на „Сидрат ал-мунтаха“ разкрива пред нас величието на отвъдния свят и необятността на Алховото творение, което подтиква човека да се стреми към това, което е при Аллах, и към градината на убежището.

— В него има насърчение към покорност и твърдост: както Пророкът (мир нему) останал непоколебим и не отклонил погледа си от това, което му било заповядано, така и вярващият е призован да бъде постоянен в подчинението на Аллах и да пази погледа и сърцето си.

— Аятът показва, че най-големите истини се приемат с вяра и преданост, и че Коранът носи успокоение и сигурност за онзи, който го чете и размишлява над него, като го подтиква да обикне Аллах и Неговия Пратеник.