Сура Аль-Камар — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَفَجَّرْنَا: и накарахме да избликне, разцепихме и отворихме обилно.
• عُيُونًا: извори, източници на вода.
• فَالْتَقَى: и се срещнаха, съединиха се.
• الْمَاءُ: водата – тук става дума за водата от небето и водата от земята.
• عَلَىٰ أَمْرٍ: според повеля, по решение, по заповед.
• قَدْ قُدِرَ: предопределено, отмерено, решено отпреди.

1. Тълкувание на аята:

След като Нух (Ной) призова своя Господ, Той отговори на молбата му. Отворихме портите на небето и оттам се изля обилна, непрекъсната вода. Също така разцепихме земята и накарахме от нея да бликнат извори, така че водата от небето и водата от земята се срещнаха и съединиха. Това стана по повелята на Аллах и според Неговото предопределение, което беше отмерено и решено още отпреди. Така всички неверници бяха удавени – наказание за тяхното многобожие и упорство – а бяха спасени само онези, които Аллах избра да спаси.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че Аллах чува призива на Своите искрени раби и им отговаря, когато Го призовават с вяра и търпение.
• Той ни учи, че цялата вселена се подчинява на повелята на Аллах – небето, земята и водата изпълняват Неговата заповед безпрекословно.
• Напомня ни, че предопределението на Аллах е точно и мъдро; нищо не се случва случайно, а всичко е отмерено отпреди.
• Показва ни, че наказанието идва при упорство в неверието, но милостта и спасението са за онези, които следват истината.
• Коранаът разказва тези истории, за да ни предупреди и да ни насочи към вяра в Единия Аллах, и да ни вдъхнови да бъдем от спасените, а не от губещите.