Сура Аль-Камар — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• حِكْمَةٌ (хикма): мъдрост, мъдро слово или решение, което поставя нещата на правилното им място.
• بَالِغَةٌ (балига): стигаща до крайната си цел, съвършена, пълна, такава, че нищо не ѝ липсва.
• تُغْنِ (тугни): ползва, помага, отблъсква вреда или носи полза.
• النُّذُرُ (ан-нузур): предупрежденията, предупредителите, т.е. предупрежденията, отправени чрез пратениците и свещените книги.

1. Тълкуване на аята:

Този Коран, който е дошъл при тях, е мъдрост, която е стигнала до най-висшата си степен и е съвършена по своята цел. Той е ясно доказателство и довършен довод срещу хората, защото съдържа истината, напътствието и разграничението между правия път и заблудата. Но каква полза носят предупрежденията на хора, които са се отвърнали и са отрекли? Какво ще помогнат предупрежденията на народ, който не вярва в Аллах и в Сетния ден? Те не извличат полза от тях, защото са затворили сърцата си и са отхвърлили истината, макар доводът вече да е установен срещу тях. Въпросът тук е въпрос на укор и изразяване на съжаление, че те не се поучават и не приемат предупреждението.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът е върховна мъдрост и съвършено напътствие; в него има достатъчно доказателство и светлина за всеки, който търси истината.
• Човекът е този, който избира дали да се поучи, или да се отвърне; предупрежденията носят полза само на отворените сърца и на онези, които желаят напътствие.
• Вярата в Аллах и в Сетния ден отваря сърцето за полза от напомнянето и прави човека готов да приеме истината.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той изпраща ясни предупреждения и доводи, за да не остане човек без оправдание.
• Всеки, който се вслуша в Корана с искреност и желание за напътствие, ще открие в него мъдрост, която го води към доброто в този свят и в отвъдния.