Сура Ар-Рахман — Стих 57

1. Пояснение на думите в аята:

• "فَبِأَيِّ" — „И по кое/чрез кое“.
• "آلَاءِ" — „благодати, дарове, милости“ (множествено число на „благодат“).
• "رَبِّكُمَا" — „на вашия Господ“ (двойствено число, обръщение към две групи).
• "تُكَذِّبَانِ" — „отричате, взимате за лъжа“.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е обръщение от Аллах към двете създания — хората и джиновете. Той ги пита с въпрос, който е едновременно укор и напомняне: Коя от благодатите и даровете на вашия Господ ще отречете? Въпросът не е за да получи отговор, а за да накара човека и джина да се замислят над безбройните милости, които Аллах им е дарил — вяра, здраве, препитание, напътствие, прошка и всичко останало. Всяка благодат идва от Него и никой не може да ги изброи или да ги отрече, освен ако не е неблагодарен и заблуден. Затова аятът е призив към признателност и смирение, а не към спор или отричане.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Напомня ни, че всичко добро в живота ни е дар от Аллах и заслужава благодарност.
• Учи ни да не бъдем неблагодарни, а да признаваме милостите на Господа.
• Показва колко нежен и милостив е Аллах — Той не ни лишава от дарове, дори когато грешим.
• Подтиква ни да четем Корана с размисъл, защото всеки аят е напомняне и напътствие.
• Възпитава в смирение и осъзнаване, че сме зависими от Създателя във всяко нещо.
• Отваря сърцето към любов към исляма, защото ислямът е религия на благодарността и признателността към Аллах.