Сура Ар-Рахман — Стих 61

1. Обяснение на думите в аята:

• آَلَاءِ (аля̄’): благодеяния, дарове, блага.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ — обръщение към двете групи (джиновете и хората).
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, смятате за лъжа.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от поредица повтарящи се въпроси в сура „Ар-Рахман“, с които Аллах се обръща към джиновете и хората. Смисълът е следният: след като Аллах изброява Своите многобройни благодеяния — сътворението, напътствието, препитанието, милостта и обещанието за Рай — Той пита: кое от тези благодеяния на вашия Господ отричате и смятате за неистина? Въпросът не е за да получи отговор, а за да събуди у човека и джина размисъл и признателност. В предходния аят се говори за наградата на онези, които вършат добро — че тя е добро, тоест Рай. И тъй като това е едно от най-големите благодеяния, тук се задава въпросът: нима можете да отречете и това благо, след като ви е обещано от вашия Господ? Така аятът подканя да се признае истината, да се благодари за даровете и да се спре с отричането и неблагодарността.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва колко много и разнообразни са благодеянията на Аллах към Неговите творения — както във видимия свят, така и в отвъдното.
• Той учи на благодарност и признателност, вместо на отричане и пренебрежение.
• Напомня, че обещанието за Рай е реално и е част от милостта на Аллах към онези, които вършат добро.
• Обръщението е едновременно към хората и джиновете, което показва всеобхватността на посланието и грижата на Аллах за всички сътворени същества.
• Повторението на този въпрос в сурата насърчава човека да спре и да преброи благодеянията около себе си, което го води към вяра, смирение и любов към своя Господ.