Сура Аль-Вакиа — Стих 48

1. Обяснение на думите в аята:

— „أَوَ“ (ауа): това е въпросителна частица, която изразява учудване и отричане, сякаш казват: „Нима наистина?“

— „آبَاؤُنَا“ (абауна): нашите бащи, нашите предци.

— „الْأَوَّلُونَ“ (ал-аууалун): първите, онези, които са били преди нас и са умрели отдавна.

1. Тълкуване на аята:

Този аят предава думите на неверниците, които отричат възкресението след смъртта. Те се питат с насмешка и недоверие: „Нима и нашите прадеди, които са умрели отдавна и са се превърнали в пръст, ще бъдат върнати към живот?“ Те смятат това за нещо невъзможно и далеч от разума, защото не разбират всемогъществото на Аллах. Те се съмняват, че Той може да съживи онези, чиито тела са се разпаднали и разпръснали в земята. Но истината е, че Аллах, Който е сътворил човека от нищо в началото, е напълно способен да го сътвори отново, дори след като е станал на прах. Този аят идва като част от по-голям пасаж, в който се говори за Съдния ден и възкресението, и показва колко далеч е стигнало неверието на онези, които отхвърлят срещата с Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни напомня, че възкресението е истина, в която вярваме, и че Аллах е всемогъщ – Той съживява и мъртвите, и първите, и последните.

— Коранот отговаря на съмненията на хората още от древността и ни учи да размишляваме върху силата на Създателя, а не да се ограничаваме само с това, което виждаме.

— Вярата във възкресението ни дава надежда и смисъл, защото знаем, че животът не свършва със смъртта, а че всеки ще бъде въздаден според делата си.

— Колкото повече разбираме Корана, толкова повече виждаме неговата мъдрост и точност, и това ни кара да го обичаме и да се придържаме към него.