Сура Аль-Анам — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• „الَّذِينَ آتَيْنَاهُمُ الْكِتَابَ“ – онези, на които Ние дадохме Писанието, тоест Тората и Евангелието.
• „يَعْرِفُونَهُ“ – те го познават, тоест познават пророка Мухаммед, мир нему.
• „كَمَا يَعْرِفُونَ أَبْنَاءَهُمُ“ – както познават собствените си синове.
• „خَسِرُوا أَنفُسَهُمْ“ – те са погубили себе си, ощетили са се.
• „فَهُمْ لَا يُؤْمِنُونَ“ – затова те не вярват.

1. Тълкуване на аята:

Онези, на които Аллах е дал Писанието – юдеите, на които е дадена Тората, и християните, на които е дадено Евангелието – познават пророка Мухаммед, мир нему, съвсем ясно и сигурно, както познават собствените си деца. Те го разпознават по неговите описания и белези, записани в техните книги, и не се съмняват в него, както не се съмняват кои са синовете им. Но въпреки това знание те последваха своите страсти и желания и не повярваха в него. Затова те са тези, които погубиха себе си и се ощетиха, като си осигуриха загуба и погибел, и не вярват в Мухаммед, мир нему, и в това, което той донесе.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че истината за пророка Мухаммед, мир нему, е била ясно записана в предишните Писания, което потвърждава истинността на неговото пророчество и на Корана.
• Знанието само по себе си не е достатъчно, ако човек не го последва с вяра и покорство; затова е важно да не позволяваме на гордостта и страстите да ни отклоняват от истината.
• Аятът ни предупреждава, че отхвърлянето на вярата води до загуба на самия човек, докато приемането на истината и вярата в Аллах и Неговия пратеник е пътят към спасението и успеха.
• В него има насърчение да търсим истината с искрено сърце и да не се страхуваме да я следваме, защото в това е доброто и в този свят, и в отвъдния.