Сура Аль-Калам — Стих 10

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• حَلَّاف: човек, който прекалено много се кълне — както в истина, така и в лъжа.
• مَهِين: презрян, низък, слаб по разум и мнение, унижен.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк, като му заповядва да не се подчинява и да не следва онзи тип хора, които непрестанно се кълнат в името на Аллах, за да подкрепят лъжите си и да заблудят хората. Тези хора са презрени и низки по своята същност — слаби по разум, покварени по нрав и лишени от достойнство. Те прикриват своята низост зад многото клетви, мислейки си, че така ще убедят хората, но всъщност разкриват своята лъжливост и безчестие. Аятът е предупреждение към вярващите да не се влияят от такива личности, нито да им дават ухо, защото тяхната дума няма стойност, а клетвите им са само средство за измама. Макар аятът да е низпослан по повод на конкретни личности от езичниците, поуката от него е всеобща и важи за всеки, който носи тези осъдителни качества.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени честността и достойнството и предпазва вярващите от влияние на недостойни хора.
• Коранът възпитава в разумност и благоразумие, като ни учи да претегляме думите и делата на хората, а не да се заблуждаваме по външния им вид.
• Колкото повече човек се кълне напразно, толкова повече губи доверието на околните — докато ислямът учи на умереност и правдивост дори в клетвите.
• Всеки, който се стреми към благороден нрав, намира в Корана ясен път и защита от покварата и низостта.
• Обръщението към Пророка е и обръщение към неговата общност — всеки вярващ е призован да пази своята вяра и да не следва сляпо онези, които биха го отклонили от истината.