Сура Аль-Хакка — Стих 21

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عِيشَةٍ (‘ӣша): начин на живот, състояние на живеене, битие.
• رَّاضِيَةٍ (рāд̣ийя): удовлетворяваща, такава, с която човек е доволен; тук означава живот, изпълнен с доволство и наслада, който носи пълно удовлетворение на онзи, който го живее.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от описанието на съдбата на онези, на които в Деня на възкресението ще бъде дадена книгата с делата им в дясната ръка. След като им бъде връчена книгата им и те видят добрите си дела, записани в нея, те ще бъдат изпълнени с радост и ще кажат на другите да прочетат книгата им, защото в земния живот са били убедени, че ще срещнат своето въздаяние, и затова са се подготвили с вяра и праведни дела.

В резултат на това те ще се озоват в състояние на живот, който е напълно удовлетворяващ и приятен — живот, изпълнен с вечни блага и наслади, в градини с високи степени и близки плодове, които могат да берат както прави, така и седнал, и легнал. Ще им се каже да ядат и да пият със здраве и без никаква вреда, в сигурност и безопасност, като награда за добрите дела, които са извършили в отминалите дни на земния си живот. Този живот е вечен, без прекъсване и без край, и в него няма нито болка, нито тъга, нито страх.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че вярата и праведните дела водят до вечно щастие и доволство — нещо, към което всеки човек се стреми по природа.
• Той уверява вярващия, че усилията му в този свят не са напразни, а ще бъдат възнаградени с живот, който надхвърля всичко, което човек може да си представи.
• Напомня, че истинският успех не е в земните придобивки, а в това да получиш книгата си с добри дела в Деня на възкресението.
• Подтиква човека да се подготви още сега, като следва вярата и върши добро, за да заслужи тази удовлетворяваща и вечна обител.
• Разкрива милостта и справедливостта на Аллах — Той не оставя нито едно добро дело без награда и дарява Своите раби с това, което око не е видяло, ухо не е чуло и човешко сърце не е помисляло.