Сура Аль-Араф — Стих 136

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَانتَقَمْنَا (фа-нтақамна): „и Ние отмъстихме“ – означава, че Аллах наложи Своето справедливо наказание след изтичане на определения срок.
• الْيَمّ (ал-ямм): морето, голямата водна шир.
• آيَاتِنَا (аятина): Нашите знамения, чудеса и доказателства, които показват истинността на пророците.
• غَافِلِين (гафилин): нехаещи, безгрижни, онези, които не обръщат внимание и не се поучават.

1. Тълкуване на аята:

Когато дойде определеното време за гибелта на този народ, Аллах им наложи Своето наказание и ги удави в морето. Причината за това беше, че те отхвърлиха знаменията на Аллах и ги нарекоха лъжа, въпреки че тези знамения бяха ясни доказателства за истината, появили се чрез Муса (Моисей), мир нему. Те не бяха невежи по незнание, а бяха нехайни и обърнаха гръб на това, към което тези знамения ги призоваваха – към правата вяра, в която няма никакво съмнение. Така тяхната небрежност и упорството им в отричане ги доведоха до заслуженото наказание.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е справедлив и не наказва, преди да е изпратил ясни знамения и предупреждения. Това насърчава човека да размишлява и да не пренебрегва Божиите знаци.
• Пренебрегването и нехайството към истината са опасен път, който води до гибел. Затова е мъдро човек да бъде внимателен и да търси истината искрено.
• Историята на народите преди нас е поука за нас: който отхвърля ясните доказателства и се обръща гръб на правото учение, сам си навлича загуба.
• Коранът разказва тези събития не за да плаши, а за да насочи човека към покаяние, вяра и добри дела, и да го подтикне към спасение още в този свят и в отвъдното.
• Вярата в Аллах и обръщането на сърцето към Неговите знамения носят сигурност, надежда и милост, докато упорството в отричане води до загуба. Затова ислямът призовава към размисъл, благодарност и покорство на истината.