Сура Аль-Мааридж — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• فَمَالِ (фа-ма̄ ли): „И какво им е на...?“ — въпросителна форма, която изразява учудване и порицание.
• قِبَلَكَ (кибалака): „към теб“, „в твоя посока“.
• مُهْطِعِين (мухти‘ӣн): „втурнати“, „забързани“, с протегнати напред вратове и вперен в теб поглед — хора, които бързат към теб с любопитство или с подигравка.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах изразява учудване от поведението на неверниците, които се стичат на групи към Пророка (с.а.с.), бързат към него с протегнати вратове и вперени погледи, събират се около него отдясно и отляво, разговарят и се чудят. Какво ги кара да правят това? Какво ги тласка да се втурват към него — дали за да го слушат, или за да го подиграват и да отричат истината, която той носи? Те се стичат към него, но не с цел да приемат вярата, а за да я отхвърлят и да се присмиват. Това е положението на онези, които отричат истината: те се суетят около нея, но сърцата им остават затворени за нея.

В следващите аяти Аллах разкрива какво всъщност желаят те — всеки от тях иска да влезе в Градината на блаженството. Но това е напразно желание, защото те не вярват и отричат. Как биха могли да се надяват на такава чест, след като упорстват в неверието си? Нима не знаят от какво са създадени — от презряна течност, както и всички останали хора? Нима се смятат за нещо по-особено, та да заслужат Рая без вяра и без дела? Това е заблуда и надменност, които ги водят към гибел.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва колко безсмислено е човек да се суети около истината, без да я приеме в сърцето си. Ислямът не е просто любопитство или външно следване — той е искрена вяра, която преобразява човека отвътре.
• Напомня ни, че всички хора са създадени от едно и също начало — от презряна течност. Никой не е по-достоен от другиго по рождение; достойнството идва единствено чрез вяра и благочестие. Това е справедливост и смирение, които ислямът възпитава у всеки вярващ.
• Показва ни, че Раят не се печели с празни желания и надменност, а с вяра, искреност и добри дела. Това ни подтиква да се стремим към истинската вяра и към дела, които радват Аллах.
• Коранот говори с ясни и силни образи, за да събуди у човека размисъл и да го насочи към правия път. В него има милост и напътствие за всеки, който търси истината с отворено сърце.