Сура Абаса — Стих 12

1. Пояснение на думите в аята:

— „فَمَن“ (фа-ман): „та който“ — израз, който въвежда условие и показва, че изборът е оставен на човека.

— „شَاءَ“ (ша̄’а): „пожела, поиска“ — означава свободното желание и воля на човека.

— „ذَكَرَهُ“ (д̣акараху): „го спомене / се поучи от него“ — местоимението се отнася до Корана и неговото напомняне; означава да си припомни, да се поучи и да се съобрази с него.

1. Тълкуване на аята:

Всеки, който искрено пожелае да си припомни Бога и да се поучи от това, което Му е низпослано, ще намери в Корана напътствие и напомняне. Този благороден Коран е напътствие и поука — за всеки, който има отворено сърце и желание да се вслуша. Човекът не е принуден; пътят към напомнянето е отворен за онзи, който сам го избере. Който поиска да се поучи от Корана и да го приеме като напомняне, той ще извлече полза от него и ще тръгне по правия път. А който се отвърне — това е негов избор, и той сам носи последиците.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът е напомняне и напътствие за всеки, който искрено желае истината; вратата към него е отворена за всички.

— Вярата и напътствието не се налагат със сила — човек сам избира дали да си припомни и да се поучи, което показва уважение към неговия избор и достойнство.

— Който се обърне към Корана с желание и смирение, ще открие в него светлина, утеха и ясен път към доброто в този свят и в отвъдния.

— Всеки, който търси напътствие, ще го намери; достатъчно е да пожелае с искрено сърце да си припомни Бога и да приеме Неговото слово.