Сура Абаса — Стих 17

1. Обяснение на думите в аята:

• „قُتِلَ“ (кутила): прокълнат, осъден, унищожен – дума, изразяваща силно порицание и проклятие.
• „الْإِنسَانُ“ (ал-инсан): човекът – тук се има предвид неверникът, който отхвърля своя Господ.
• „مَا أَكْفَرَهُ“ (ма акфараху): колко голяма е неговата неблагодарност и неверие! – израз на учудване и порицание.

1. Тълкувание на аята:

Този аят съдържа сурово порицание и проклятие към човека, който отхвърля вярата в Аллах и проявява крайно неверие. Той е осъден заради своята неблагодарност към своя Създател, Който го е сътворил и го дарява с безброй блага. Човекът е създаден от нищожна капка течност, след което Аллах го е оформил в различни етапи, показал му е пътя на доброто и злото, после го умъртвява и го погребва, и когато пожелае, ще го възкреси за отплата и въздаяние. Въпреки всичко това, неверникът упорства в своето неверие и не изпълнява това, което Аллах му е повелил – вярата и покорството. Колко силно е неговото неверие и колко голяма е неговата неблагодарност към Господа, Който го е създал и му е дал всичко!

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за величието на Аллах като Създател и за нищожността на човека, който е създаден от обикновена капка – това ни учи на смирение и благодарност.
• Размисълът върху етапите на сътворението, смъртта и възкресението ни подтиква да се подготвим за срещата с нашия Господ и да не се заблуждаваме от земния живот.
• Аятът предупреждава срещу неверието и неблагодарността, но същевременно разкрива безкрайната милост на Аллах, Който ни е показал правия път и ни е дал свободата да изберем доброто.
• Ислямът ни учи да бъдем благодарни и покорни на Аллах, защото Той е този, Който ни е създал, храни ни, умъртвява ни и ще ни възкреси – и това е пътят към истинското щастие и спасение.
• Коранът ни призовава да се замислим над собствения си произход и крайна цел, което ни помага да живеем с вяра, надежда и отговорност пред Аллах.