Сура Абаса — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— اسْتَغْنَى (истагна): буквално означава „смята се за богат“, „не се нуждае“. В контекста на аята означава онзи, който се е задоволил със своето богатство и власт и е сметнал, че не се нуждае от вярата и от напътствието на Пророка, мир нему.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах тук говори за онези, които се държат високомерно и се смятат за независими от вярата поради своето богатство, положение или сила. Тези хора смятат, че не се нуждаят от напътствие и че материалното им охолство им е достатъчно. За тях аятът посочва, че Пророкът, мир нему, е бил внимателен към тях и им е обръщал внимание, надявайки се да ги насочи към истината. Но тяхното самодоволство и гордост ги отдалечават от вярата, защото те не усещат нужда от нея — те са се задоволили със себе си и със своето имущество. Аятът е част от порицание към Пророка, мир нему, който е отделял внимание на богатите и влиятелните в опит да ги привлече към исляма, докато е пренебрегвал бедния и искрен човек, който е идвал с желание да се учи. Всевишният Аллах го напътва, че истинската стойност не е в богатството и положението, а в искреността и готовността да приемеш истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът ни учи, че истинската ценност на човека не се измерва с богатство, власт или обществено положение, а с искреността и готовността му да приеме истината.

— Богатството и самодоволството могат да станат пречка пред вярата, ако човек започне да се смята за независим от своя Създател.

— Ислямът обръща внимание на сърцето и душата, а не на външния блясък; всеки човек — беден или богат — е еднакво ценен пред Аллах според своята вяра и дела.

— Коранът е милост и напътствие за всички; той ни учи да не се поддаваме на гордост и да останем смирени, защото истинското богатство е вярата и близостта до Аллах.