Сура Абаса — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَوْ“ (ау) — „или“; съюз, който тук посочва една от възможните ползи.
• „يَذَّكَّرُ“ (яذаккар) — „да си припомни, да се поучи, да приеме наставлението“; означава човек да се вслуша в напомнянето и да извлече поука.
• „فَتَنفَعَهُ“ (фатанфа'аху) — „така че да му бъде от полза“; „فَـ“ изразява следствие, а „تنفعه“ — да му донесе полза.
• „الذِّكْرَىٰ“ (аз-зикра) — „напомнянето, наставлението, поуката“; това е напомнянето за истината и доброто, което води човека към правия път.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от контекста, в който Всевишният Аллах обръща внимание на Пророка (с.а.с.) към онзи човек, който е дошъл със стремеж да се поучи и да получи напътствие. В аята се казва, че този човек може да се вслуша в напомнянето, да извлече поука от чутото и това напомняне да му донесе истинска полза — да пречисти душата му, да го насочи към доброто и да го предпази от заблуда. Смисълът е, че човек никога не бива да бъде пренебрегван, ако идва с искрено желание да научи истината, защото дори едно напомняне може да промени сърцето и да го отведе към спасение. Аятът подчертава стойността на напомнянето и ползата, която то носи на онзи, който го приема с отворено сърце.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Напомнянето и поуката са голяма милост от Аллах — те лекуват душата и я насочват към истината.
• Всеки, който искрено търси истината, заслужава внимание и уважение, независимо от положението му.
• Човекът, който приема напомнянето, печели истинска полза и се издига в очите на Аллах.
• Коранът е напомняне, което носи светлина и напътствие за всеки, който се вслуша в него.
• Ислямът насърчава знанието, поуката и доброто отношение към търсещите истината.