Сура Ат-Таквир — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• مُّطَاعٍ (мута̄ʿин): този, на когото се подчиняват и когото слушат.
• ثَمَّ (тамма): там, в онзи възвишен свят – небесата.
• أَمِينٍ (амин): довереник, комуто се поверява нещо важно и който го пази безупречно.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах описва Своя благороден пратеник – ангела Джибрил (Гавриил), мир нему, с две големи качества. Първо, той е „мута̄ʿ“ – подчиняван и слушан там, в небесата: ангелите му се покоряват и изпълняват онова, което той им нарежда по заповед на Аллах. Второ, той е „амин“ – довереник, на когото е поверено откровението; той го предава точно, без да добавя или пропуска нещо, и го пази от изкривяване и измама. Тези две качества – високото положение, което му носи покорството на ангелите, и безупречната честност при пренасянето на Божието слово – показват величието на онзи, чрез когото Коранът е низпослан, и свидетелстват за истинността на самото откровение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът не е дело на човешко въображение, а е предаден чрез най-достойния и доверен ангел, когото самите ангели слушат – това вдъхва увереност в неговата божествена чистота.
• Честността и доверието са високо ценени от Аллах; който пази повереното, печели възвишено място и уважение.
• Подчинението и редът в небесата ни учат да търсим ред и послушание към истината и доброто и в живота си.
• Като знаем, че откровението е стигнало до нас чрез безупречен довереник, сърцата ни се успокояват и ние се насърчаваме да четем Корана с доверие и любов.