Сура Аль-Аля — Стих 11

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَيَتَجَنَّبُهَا (уа ятаджаннабуха): „и се отвръща от нея“ – местоимението „ха“ (нея) се отнася до напомнянето/поучението (аз-зикра), споменато в предходния аят.
• الْأَشْقَى (ал-ашқа): „най-окаяният“ – означава човекът, който е достигнал крайна степен на нещастие и окаяност поради своето неверие и упорство.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че от напомнянето и поучението – тоест от Корана и от ползата, която то носи – се отвръща и го избягва най-окаяният човек. Това е човекът, който е потънал в неверие и не се страхува от своя Господ. Той е най-нещастният в отвъдния живот, защото го очаква влизане в Огъня на ада, където ще търпи неговата мъчителна жега. Там той нито ще умре, за да се отърве от страданието, нито ще живее истински живот, който да му донесе полза или облекчение. Причината за неговото отвръщане от напомнянето е именно неговата дълбока окаяност и предопределената му участ на неверие, която го е довела до това гибелно състояние.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е напомняне и поучение, което носи истинска полза на всеки, който го приеме с отворено сърце и страх от Аллах.
• Отвръщането от напомнянето е признак за окаяност и загуба, а приемането му е път към успех и спасение.
• Страхът от Аллах е ключът, който отваря сърцето за напътствие и го пази от гибел.
• Всеки, който се стреми към доброто и слуша напомнянето, ще намери в Корана светлина, утеха и напътствие за своя живот.
• Ислямът призовава човека да размишлява и да избира пътя на щастието чрез вяра и покорство на Аллах, а не пътя на окаяността чрез упорство и неверие.