Сура Аль-Фаджр — Стих 27

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «النَّفْسُ» (ан-нафс): душата, същността на човека.

— «الْمُطْمَئِنَّةُ» (ал-мутмаинна): онази, която е спокойна, сигурна и умиротворена; която не се страхува и не се тревожи.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах се обръща към душата на вярващия — душата, която е намерила покой и сигурност във вярата в Аллах, в споменаването на Неговото име и в добрите дела. Това обръщение се отправя към нея при смъртта и в Деня на възкресението, за да ѝ бъде възвестена радостната вест. Тази душа е спокойна, защото е уповала на Аллах, доволна е от Него и Той е доволен от нея. Затова ѝ се казва да се завърне при своя Господ — доволна от Неговата награда и от това, което Той е приготвил за нея, и Аллах е доволен от нея заради нейната вяра и праведност. Тя ще влезе сред Своите благочестиви раби и ще влезе в Рая, където ще се радва на вечно блаженство.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Този аят показва високата чест, която очаква вярващия в края на неговия път: обръщение от самия Аллах с думи на утеха и радост.

— Той ни учи, че истинското спокойствие и сигурност на сърцето идват от вярата в Аллах и от споменаването на Неговото име, а не от материалните неща.

— Дава надежда на всеки вярващ, че добрите дела и искрената вяра водят до доволството на Аллах и до вечното блаженство в Рая.

— Напомня ни, че смъртта за праведния не е страшна загуба, а начало на вечна радост и мир.

— Подтиква човека да се стреми към душевен покой чрез вяра и добри дела, за да бъде сред онези, на които ще бъде казано: „О, спокойна душо!“